Сопот е една невероятна драма, която беше логично да настъпи след цялата бъркотия от некомпетентност, алчност, желание за кражби, които през всичките години под една или друга форма са се смесвали и са дърпали надолу, каза в интервю за БГНЕС президентът на КТ "Подкрепа" Константин Тренчев.

Този сценарий и тези схеми на много места са ставали, просто Сопот е едно много голямо предприятие и затова личи. Там е много тежък проблемът и защото това е моноиндустриален район. Ако беше близо до Варна, до Бургас, до София, градът някак си може да претопи тези хора, както например хората от "Кремиковци" бяха поети от София. Тук е моноиндустриален район – той е отдалечен от големи населени места и там хората не могат нищо друго. Какви да ги правим? Бизнес секретарки ли? Как да ги преквалифицираме тези хора? Това са оръжейници трето, да не кажа четвърто поколение. От тази гледна точка държавата, най-малко заради това, че е допуснала нещата да стигнат до тук, защото тя управлява предприятието, тя има хора в Борда на директорите, тя назначава директорите, които е трябвало да бият тревога много по-рано – тя трябва да положи усилия. В крайна сметка това са български граждани, това са нейни поданици, иронизира е лидерът на "Подкрепа".

Намирам го за едно твърде непремерено и емоционално изказване, което направи премиерът за тези пръстени. В крайна сметка хората имат по нещо останало от мама, от баба, от дядо, от тук, от там, пазят си го като семейна реликва. Какво значи това? Дайте да продаваме всичко, което имаме? Ако помните, един министър / не споменаваме името му, защото не един и двама унижаваха /ват/ и пенсионери, и учени, и майки и младежи – бел. ред / преди време каза: "Какво искат българските пенсионери – те имат гарсониери, да продават и така да живеят". Е, след това съжаляваше за думите си, но Господ го наказа … е лаконичният, но отрезвяващ коментар д-р Тренчев.

Ако се проследи историята ще се види, че неудачи и реакция от наша страна е имало много по-отдавна. Аз лично си спомням 2001 година дори имаше протестен марш между Карлово и Сопот на няколко хиляди оръжейници тогава от цялата страна, хората пращаха храни, хляб. Тоест, имало е прецеденти когато хората не са вземали заплати, но това, което става в момента е нещо, което се е случвало и в миналото, но сега е в най-остра форма, формулира корените на проблема синдикалистът.

Искам ясно да разграничим какво може ние да направим, какви права ние имаме и какви права имат другите, които вземат решенията, а това са мениджмънта и политиците, които са началниците на този мениджмънт. Ние не сме хората и организациите, които казват какви кредити да се вземат, как да се сключват договори, как да се организира производственият процес по-ефективно, на кого да се дават складове. Всичко това се взема на друго, работодателско ниво и, разбира се, от политиците, които са работодатели на тези работодатели. Така че ние не чувстваме никаква вина за сегашното състояние, но ние сме потърпевши и с право негодуваме, защото хората се оказват, че са потърпевши за грешките на други през годините. Те понасят най-големите лишения и страдания за това, че или някой не си е свършил работата, или че е имало корупция, или че решенията са глупави и неудачни. Затова не следва да ни се сърдят и да гледат на нас като на някакви досадни хора, които единственото, което искат е да си вземат изработените пари и да има за тях работа, защото те разчитат на двете си ръце, определя ролята на синдиката д-р Тренчев. Проблемът е много остър, но това е едната страна на въпроса – как той е предизвикан, какви са причините. Предполагам в Сопот има достатъчно факти и данни и за намеса на специализирани органи, за това, което стана и е допуснато да стане.

Бяхме организирали една изложба със снимки от цехове, където бяха изтръгнати машините от постаментите и бяха замъкнати в посока частна фирма при предишния директор. Общо взето картината беше като декор за филма "Терминатор 4", след ядрената война – такова чудо и разрушения. Тогава всички материали се дадоха в ДАНС, лично аз ходих при шефа на ДАНС. Тогавашният председател на КТ "Подкрепа" във ВМЗ, който почина, беше разпитван, даде обяснения какви работи се допускат, как се изнасят камиони, стигна се до там работниците да препречват пътя на камиони, с които се изнасяше. Тоест, дивотии там са правени зверски и затова – нещо. Ако ние бяхме държава и имаше органи, които да реагират по сигнали, а сигнали наши ще намерите, трябваше да има и някакво движение. Но най-вероятно и тия, които са крали, и тия, които би следвало да ги хванат в крачка и да ги накажат, са крали заедно. Това едно към едно го казвам за тази хубава структура ДАНС и някои нейни представители, когато трябваше да видят какво става по нашите сигнали, възмущава се синдикалиста, като уточнява, че това се е случило преди Цветлин Йовчев да оглави Агенцията. Аз лично съм се занимавал със случая и лично съм ходил при главния прокурор Борис Велчев за това. В тази държава аз не знам какви неща трябва да станат, за да може най-накрая органите да се размърдат и да хванат някой неизвестен извършител, който е известен на цялото общество, само по документи е неизвестен и на съда не е известен, и на службите не е известен, не спира с мрачната си ирония д-р Тренчев.

Още от `90-та година трябваше да е ясно на управляващите, че България е в друга ситуация, в друга орбита е вече. Не може да се бълва оръжие и да се продава някъде си, за да се трепят едни други хората там, че в това отношение настъпва коренна промяна. А това е един прекрасен машиностроителен завод, който може да прави какво ли не в сферата на металообработката. Трябваше да започне полека лека една конверсия, не казвам наведнъж, да започнат да се правят граждански неща. Бяха започнали да правят газови бутилки за автомобили, хората щяха да се изтрепят за тези бутилки, защото е гаранция за качество. Сопот като се кажеше, военен завод, всичко ставаше право. Защо тази работа не се продължи, пак се спря, не спира и да пита лидерът на "Подкрепа".

Сопот винаги е продавал през разни фирми своята продукция. Едно от първите неща на други фирми, които станаха частни, беше да си извадят лиценз и сами да си продават продукцията, защото ако си я продаваш през някой, той може да си задели някакво парченце. Сещате се какво ви намеква, нали? , непрекъснато се връща към темата за корупция в различните си варианти Тренчев.

Замисълът на целия преход протече под лозунга и аз лично съм съгласен с този лозунг, че държавата не е добър стопанин. Проблемът е, че станаха частни стопани хора, които нямаха хал хабер, номенклатуршчици, хора от ДС, които съсипаха всичко, а не го взеха примерно западни компании, които можеха да го санират, да понесем някакви жертви, но да работи предприятието. Както е, например, "Нестле" – бившата "Малчика" работи, да ви е кеф да отидете да го видите, или пък МДК-Пирдоп, което влезе в истински ръце на хора, които искат да го развиват, категоричен е Тренчев и като общественик, свидетел и участник на промените след 1989 г. Те промениха имиджа на пазарната икономика – хората намразиха това нещо, защото попадна в лоши ръце. А държавното предприятие, разберете и влезте в положението на всеки директор – той е държавен чиновник, който всеки момент може да получи хабер от министъра, че не е повече директор, и един такъв човек, който седи на някакво място, той се тресе на ниски обороти до кога ще бъде. И като българче, на огромна част от българите това ни е народопсихологията, си казва дай да видя какво ще направя докато съм тук, какво ще заделя за старини и за внуци. И почва да краде – или през разни фирми, напред назад, намира му чалъма, влиза в някаква схема. Как това предприятие да се управлява добре? Този човек ще мисли ли за хората вътре, че тези хора освен двете си ръце друго нямат и разчитат на една заплата – сега му е паднало, краде си и толкоз.

За това тези предприятия не вървят и няма да вървят. Аз не мога да ви кажа едно държавно предприятие, което да върви добре, коментарът на синдикалиста на анализа на Сметната палата, че от 120 предприятия.тия с над 50% държавно участие 80 са в несъстоятелност. Проблемът е, че имаме там хора и милеем за тези хора, и сме в постоянни разправии и скандали с директори или пък ходим при министъра, който им е формален началник, да се разбираме за едно и за друго. Постоянните разправии.

Не че едно държавно предприятие не може да се управлява добре, но формата и начинът, които са наложени в България не работят – те стимулират директорите да крадат. Това не са мениджърските договори на западните огромни държавни корпорации, обобщава Тренчев. Политиците пък се измъкват веднага – дайте да приватизираме всичко. Не мога да намерят удачната държавна планова промяна и дайте да приватизираме всичко. И кои хора вземат предприятията? Какви хора ги вземат? Вижте какво взе Валентин Златен и кое от тях работи. Има един много хубав друг човек – Николай Банев – какво работи при него? Взема се предприятие след предприятие и какво работи? Знам в тези предприятия какво стана. Хората намразиха и частната собственост, и всичко, защото попадна в ръцете на хора, които нямаха желание това нещо да го развиват. Може би и акъл нямаха. Не се разви – съсипа се, обяснява схемата Тренчев. Жалкото е, че в тази държава доста често съм се сблъсквал със схеми, при които някой, за да спечели 100-200-300 хиляди, да удари и да направи удар, е готов да бастиса нещо, което струва 100 милиона. Това е чудовищно като мислене. За съжаление е пълно с такива хора, казва той, който е и един от добрите експерти на българския преход.

Ние всичко възможно правим за хората – нито сме ги забравили, нито по някакъв начин сме попречили на техните искания, нито сме ги продали, предали. Но това, което ние може да направим е ограничена величина. Ще им изпратим хляб, да уговорим други организации като БЧК също нещо да пратят, но това са временни решения и то за най-нуждаещите се. Големите, радикални решения, които могат да решат проблема се вземат на друго място, ние натискаме, долавя се и отчаяние в думите му. Чувам, че пак са се завъртели, има интереси от тук, от там и дано в най-кратни срокове да се търси решение на проблема – от една страната хората да получат своите изработени пари и да се осигури поминък на тези хора. Защото не е въпросът да им дадеш заплатите и после да им кажеш хващай гората, оправяй се. Ние сме в дълг с тези хора, казва категорично д-р Тренчев, по-скоро, като че да убеди себе си.

България е една псевдодемокрация, вербална демокрация, демокрация на дума, до голяма степен е демокрация на хартия, защото правила има, права има – друг е въпросът кой се съобразява с това. Защото демокрацията не е само да напишеш някакъв закон, който общо взето да е сходен, да не кажа едно към едно, с европейския такъв - въпросът е като манталитет да бъдеш демократ. Това е духовният преход. При нас демокрацията, в чиято основа беше промяната на собствеността, е материалната част на нещата. В духовната част ние сме в изключително тежка катастрофа, а когато катастрофира духовното, материалното със сигурност катастрофира. Защото духовното е това, което определя посоката на развитие и накъде върви човек, отговаря д-р Тренчев на въпроса: "Има ли в България демокрация?". В духовно отношение по-голяма катастрофа, аз мисля, че нямаме в писаната си история, от както изобщо има история в тая държава. Винаги е имало някакви каузи, някакви цели, винаги е имало неща, около които огромна част от хората са били съгласни – освобождение, обединение и т.н. имало е каузи. Сега няма никаква кауза, убеден е един от бащите на българския преход.

Ние се разсипваме като нация, кой ще остане, не спира с въпросите си д-р Тренчев..

Въпросът не е в компетентността, некомпетентността и тъпотията – имало го е едното, имало го е и другото. Въпросът е в мотивацията на индивида, който държи писалката и взема решенията. В Библията е написано "Каквито са мислите ти, такъв си и ти". И когато този, които държи писалката, мотивите му, целите му, мислите му са да лапа, той това ще прави. Може да е компетентен – ще го прави малко по-хитро, може да е тъпак – ще го прави идиотски, но ще правят едно и също. Разликата ще е в нюансите. Не мога да кажа , че не е имало и компетентни хора, но дали крадецът ще е компетентен или некомпетентен ползата за обществото ще е никаква. Това е, което мога да дам като обяснение за всички неудачи, които се случиха /ват/ в тая държава, отговаря д-р Тренчев на въпроса дали всичко това не се дължи на некомпетентно управление. Честно казано ще се затрудня 5-6 човека да ви изброя, които бяха във властта на много висока позиция и не се изкушиха. Мисля, че са толкова, най-много десетина души, а се изреди много народ. Почтеността е най-големият дефицит в тази географска ширина и в тези времена, заключи тъжно д-р Тренчев. Разговорът с него започна от драматичния казус с ВМЗ "Сопот" и завърши доста безнадеждно за днешния, а може би и утрешния ден на България. Може да му се вярва – видял е много, преживял е много.