Неделя
28 Фев 2021
Изпрати до (е-майл):
От (Име):
От (е-майл):
Юрий Манолов повтаря в живота героя си от "Адаптация"

20 Януари 2013 - 15:24

- Автор: ВАНЬО СТОИЛОВ

Сподели във Facebook

"Дърто магаре съм вече, бате Ваньо". Тъй ми рече Юрката през септември миналата година, когато навърши 57 години. Не знам защо ми вика бате, като е 2 години по-голям от мен.

Това е същият Юрий, когато ще срещнете сутрин да се разхожда по главната улица на Стара Загора с надеждата някой да го почерпи едно кафе. Или да му даде левче. Не проси, не, той не проси, а и би било под достойнството му да го прави. По-скоро ще ти пожелае "приятен ден" или ще ти попита как си, но така, че сам да се сетиш за кафето или цигарката. Може и за левчето.

Мнозина го помнят, други не знаят кой е. Актьорът Юрий Манолов, когото болестта спря на старта, който бил зашеметяващ. Никой не е застрахован от това, което се случи и се случва на Юрката.

Когато през август 2011 г. подготвях този материал, го помолих да ми предостави снимки от славните си актьорски времена, когато се снимал в "Адаптация" на режисьора Въло Радев с актьори като Ани Пенчева и Любо Чаталов. Обеща, после дойде с празни ръце и обясни, че възрастната му майка ги забутала някъде. Нямаше как, с помощта на представителя на Българската национална филмотека в Стара Загора Симеон Първанов, за което му благодаря, се обърнахме към централата на филмотеката в София с молбата да ни изпратят снимки от филма. Сториха го. На тях Юрий е едва на 23 години и животът е пред него. Уви, никой не знае какъв е пътят напред и как понякога животът си прави жестоки шеги - на Юрий било съдено да повтори на живо съдбата на филмовия си герой Делян от лентата "Адаптация".

И пак когато подготвях този материал с него говорихме много. Казваше, че бившите му колеги от филма вече не се обаждат, но се надяваше, когато Аня Пенчева дойде на театрален гастрол в Стара Загора, да го потърси. Тя в един момент дойде, но не намерила време за него.

Не знам при вас как е, но аз, когато чуя песента от "Адаптация", изпълнена от Васил Найденов /онази песен на Митко Щерев по стихове на Иван Пейчев от Карлово - "Спри, не си отивай, ще ми бъде тъжно"/, аз винаги се сещам за Юрката...

 

В прочутия филм на Въло Радев "Адаптация" шестима шизофреници се лекуват заедно от тежкото психично заболяване. Те са в обща група по психотерапия, в която всеки трябва да разкаже историята си и да говори за страховете си, като по този начин се очаква да ги превъзмогне. Така е според новите за онова време методи за лечение /лентата е снимана в края на седемдесетте години на миналия век/, които внедрява в клиниката младият д-р Банков. В неговия образ се превъплатява актьорът Антоний Генов.

Един от групата е слънчевият пациент на лудницата Делян, изигран на екрана от студента във ВИТИЗ Юрий Манолов.

По-малко от 2 години след снимките съдбата решава актьорът да получи страшната диагноза на героя си. Шеметният старт на кариерата му внезапно е прекъснат.

Снимките на "Адаптация" са през 1978-1979 година. По това време старозагорецът Юрий учи "Куклено майсторство" в класа на проф. Атанас Илков. Негово дори било шеговитото стихче в стил "Радой Ралин": "Една кукла и една водка правят кукловодка". В същия или в съседни випуски на театралния институт са Аня Пенчева, Любен Чаталов, Николай Сотиров, Иван Иванов, Ваня Цветкова. Все имена, за които тогава тъкмо започва да се говори. Докато за Юрий Манолов, играл и във филма "Фильо и Макензи", вече почти никой не се сеща.

Днес Юрката, както го знаят приятелите му в Стара Загора, кара с пенсията си от 165 лева, отпусната му по болест след 12 години трудов стаж в куклените театри на Русе, Ямбол, Кърджали и Пазарджик. Живее само с майка си, която неотдавна навърши 85 години. /Този материал е от 2011 година!/ Нейната пенсия е 136 лева, уточнява актьорът. Двете му по-малки сестри не са в Стара Загора.

Всеки негов ден повтаря предишния: бавна разходка из центъра на града по един и същ маршрут, с надеждата някой познат да почерпи кафе или цигара. След това - затворен вкъщи до другата сутрин. Най-често го срещат небръснат. Тогава, в горещото, е облякъл фланелка с номер 32 на Патрик Виера от времето, когато звездата беше футболист на миланския "Интер". Била подарък от сестра му, която работи в Италия.

Много рядко ще му се обади по телефона стар приятел от времето на "Адаптация". Неотдавна с пътуващ театър през Стара Загора минала Аня Пенчева, потърсила го, почерпили се в местно кафене, поговорили. Юрий още разказва с вълнение и благодарност за случката, която вероятно вече е от година-две. Макар че, според него, навремето били най-близки с Любен Чаталов, който изкарал две години "куклено майсторство" преди да се прехвърли да учи "актьорско майсторство".

"Не съм ходил в София сигурно от 15 години, няма и как да следя театралния живот там. Ей на, Петър Райжеков ме кани да видя постановка на неговия частен театър "Провокация", но с какво да стигна до София?", откровен е Юрий. Понякога гледал постановки на Старозагорския драматичен театър , но не често.

"Отдавна не пия алкохол, защото пречи на хапчетата, които вземам заради болестта си. От тях пък започнаха да ми треперят ръцете", не крие Юрий. Убеден е, че тъкмо алкохолът му донесъл най-големият проблем в живота. "Беше няколко месеца преди да се дипломирам", разказва той. "Бях се напил здраво и не помня как съм паднал в отворена шахта. Летял съм на 6 метра дълбочина. Цяло чудо е, че на дъното нямало бетон и не съм се убил на място. Успял съм някак да изляза през мазетата на блока. На другия ден вече бях друг човек. Гледам в една точка и мълча, колегите от ВИТИЗ се уплашиха, като ме видяха", разказва Юрий Манолов.

Той е досега е убеден, че падането му причинило страхова невроза. Още тогава го пратили на лечение в клиниката на Четвърти километър в София, после лекарите му написали диагнозата "шизофрения". Юрий не я крие, но повече вярва на страховата си невроза...

С шизофрения е и неговият герой Делян от "Адаптация". Юрий не вярва и на приказките, че болестта в него се отключила, докато с колегите си актьори били в истинска лудница, за да се настроят за ролите си във филма. Там, на Четвърти километър в София, посещавали група по психотерапия, която водел д-р Георги Каменов. По-късно той избягал в Германия и открил своя клиника.

"Аз попаднах случайно във филма. Един ден режисьорът Въло Радев ме срещна на стълбите във ВИТИЗ и ме покани на пробни снимки за новия си филм. Не зная как съм се представил, но сценаристката на филма Райна Томова рече тогава на Въло: не го изтървай, само за тази роля е", спомня си Юрий, който пази най-подробни спомени за всичко около професионалния си живот на актьор. Не е забравил имена, физиономии, реплики...

Едва ли за неговия избор в "Адаптация" обаче е повлиял точно фактът, че двамата с Томова са старозагорци.

Признава, че макар лентата да е повече от сериозна, изиграл ролята си в нея като за... комедия. Неслучайно по едно време преподавателите му дори искали да го пратят на работа в... цирка. "Въло Радев ми нарисува лунички с фулмастер и ме изруси с перхидрол, за да стана този Делян, който той си представяше. След това много момчета се изрусиха по този пример, така че аз докарах педерастлъка в България", смее се Юрий Манолов, който по рождение си е светлокос. Това пък е намек за неговия произход - актьорът е роден през 1955 година в село Дубовка, недалеч от град Ростов на Дон на територията на някогашния Съветски съюз. Майка му била украинка, баща му Митко - българин от Сливен, който работел там по онова време. Дори като студент по агрономство делял в София една студентска квартира със съгражданина си Радой Ралин, но това вече е друга история.

В България семейството се преселило, когато момчето било на 5 годинки, но Юрий и досега е запазил и българско, и руско гражданство. Навремето това си имало предимството, че "скатал" казармата. Но макар и да не е ходил войник, с още двама колеги успял по-късно да изиграе "цялата Червена армия" във филма "Фильо и Макензи".

И до днес той искрено съжалява, че режисьорът Въло Радев изрязал един епизод от снимките на "Адаптация" - 15-минутна пантонима, която изиграли импровизирано с Любо Чаталов. "Каза, че тази сцена не му върши работа заради напрежението, което целял да постигне в действието. Но Въло Радев беше много добър педагог. Обичаше актьорите и не ни делеше на млади и стари, макар ние по това време да бяхме още студенти, а един Антоний Генов вече да беше изиграл Панайот Волов в "Апостолите" по "Записки по българските въстания", вълнува се и сега Юрий.

Снимали "Адаптация" сред декори, издигнати в двора на едно училище, недалеч от Централната софийска гара. После една година време го озвучавали. И се случило така, че тъкмо Юрий бил сред първите, които чули популярната музика на Митко Щерев към стиховете на Иван Пейчев, които Васил Найденов пее във филма "Спри, не си отивай...".

"Него ден вървяхме нанякъде двамата с Въло Радев и срещнахме Митко Щерев. Беше с куфарче в ръка, а вътре - касета. Покани ни на втория етаж на тогавашното кино "Дружба" и там ни пусна за първи път музиката за филма "Адаптация". После Васил Найденов записа песента и тя се пее и до днес", радва се Юрий.

Но и да иска, сега той не може да чуе екранното изпълнение на Васко Кеца. Неотдавна му подарили филма на DVD, но пък вкъщи няма видео, на което да си го пусне.

Казва, че за филма получил хонорар от 3800 лева - много пари за онова време. Хонорарът на Ели Скорчева, изиграла главната роля на Вероника, бил 6 бона, Антоний Генов като д-р Банков взел 8 хиляди лева.

"След прожекциите в Стара Загора, където по това време живееше майка ми след развода с баща ми, бях истински герой. "Ей, сега всички курви са твои", с тези думи ме подкачаха приятелите, пък аз ги режех с въпроса: "Оставете вие курвите, кажете гледахте ли вече филма?", не е забравил възпитаникът на Въло Радев.

През кратката си актьорска кариера Юрий не успял да играе в пиесата "Полет над кукувиче гнездо" и това си остава една от многото му неосъществени мечти. "Тогава Краси Спасов я постави в театър "Сълза и смях", но каза, че не взема студенти и ми отказа да играя", връща се към спомена си Юрий. И добавя, че иска да изиграе Пелтека или Индианеца от "полета" не защото това е пиеса за психично болни, а защото в нея звучат много истини.

Сега актьорът Юрий Манолов, защото няма бивши актьори, играе единствено в терапевтичния театър на най-голямата психиатрична болница в страната - болница "Д-р Георги Кисьов" в Раднево. Там от години през май провеждат фестивали на терапевтичните общества, чийто "гвоздей" по традиция е постановката на болничния театър, в който актьори са пациенти, които се лекуват тук чрез арттерапия. Вече 17 пъти Юрий Манолов, който е пенсионер по болест от 1992 година, влиза по собствено желание за около месец в болницата, за да присъства на репетициите и представленията.

"Юрката е много дисциплиниран актьор", казва за него директорът на Старозагорския драматичен театър Ивелин Керанов, който в последните години режисира постановките на болничния театър. За последно Юрий Манолов играл една от женските роли в комедията на Бранислав Нушич "Опечалена фамилия" преди година.

"Ходя в болничния театър, за да си чеша крастата. Вече съм на доизживяване, но догодина пак ще отида, да знаеш. Истинско удоволствие е да играя заедно с други пациенти на психоболницата, които не са професионални актьори, но театърът е в кръвта им", откровен е човекът, чиято актьорска кариера започва наедно с кариерата на Аня Пенчева, Николай Сотиров, Любен Чаталов. Но не свършва като тяхната...  

Сподели във Facebook

Социално четене
Чрез социалното четене споделяте по свое желание новини от Destar.bg със свои приятели от Facebook.
Последвайте Destar.bg!
 
Най-нови от Общество
Само позитивни новини
Сайтът dobrinovini.com е създаден, като...
Световноизвестни тромпетисти събира Джаз форум в...
Тромпетисти от световна величина ще свирят...
Мануела Малеева откри ортопедична работилница в...
Благотворителна ортопедична работилница в...

04:45 Още от деня с Димитър Цонев информационно предаване/п/

Виж цялата програма на БНТ1

04:30 "Светлината на моя живот"/п./ - сериал

Виж цялата програма на bTV

04:50 "Дневникът на Венета" - токшоу с водещ Венета Райкова

Виж цялата програма на TV7

06:00 "World stories - малки истории от големия свят" - предаване на НТВ

Виж цялата програма на Нова

снимка на деня
Работници монтираха кошница с 32 великденски яйца в Стара Загора,за да напомнят на хората, че идват светли празници. Работници монтираха кошница с 32 великденски яйца в Стара Загора,за да напомнят на хората, че идват светли празници.
Автор: ДЕСТАР


DESTAR информационна агенция. Всички права запазени! Абонамент за новини (RSS) | Абонамент за newsletter