Неделя
28 Фев 2021
Изпрати до (е-майл):
От (Име):
От (е-майл):
Тодор Кавалджиев няма пари, за да издаде младежките си стихове

26 Януари 2013 - 11:54

- Автор: ВАНЬО СТОИЛОВ

Сподели във Facebook

Днес, 26 януари 2013 година, вицепрезидентът Тодор Кавалджиев празнува своя 79-и рожден ден. Празнува го у дома в София, в тесен семеен кръг, защото напоследък той съвсем ограничи публичните си изяви. И заради разклатеното си здраве, и заради обидата, с която си тръгна от президенството през януари 2002 година. Тръгна си неразбран и недооценен, често повтаря, че дори няма голямата пенсия на други политици, която някои му приписват. Но по-голямата му болка, без съмнение, е тази, че така и не е видял обединени земеделците в България, към които той самият принадлежи.

Човек може да харесва или да не харесва, да споделя или да не споделя политическите възгледи на Тодор Кавалджиев. Но не може да му се отрече едно: той е от малцината идеалисти в българската политика, който не измени на идеалите си през всичките си земни години - от ранна младост до дълбока старост, не осребри дивидентите от политическите си страдания и излезе от политиката неопетнен и чист, както и влезе в нея.

Този материал е писан през лятото на 2011 година, преди президентските избори, които спечели Росен Плевнелиев. От тогава досега нищо не се е променило, дано само кръвното на бай Тодор да не е станало по-високо.

 

"Ако Бойко Борисов се яви на президентските избори на есен, ще има балотаж, но той ще спечели. Ако се яви друг от ГЕРБ, пак ще има балотаж, но тогава не зная кой ще спечели". Това е прогнозата на политик, който добре познава потайностите на "Дондуков" 2 - вицепрезидентът на България от мандата 1997-2002 година Тодор Кавалджиев.

"В едно интервю преди време бях казал, че много се съмнявам във възможностите на Борисов, защото го приемам като част от мафията и нищо не очаквам от него. Но борбата с организираната престъпност, която подхвана, ми харесва и го подкрепям за нея. За другите неща обаче - не", продължава старият земеделец, който винаги е твърдял, че е противник на социалното разделение в обществото. Оценката му е, че пишман политици провалиха от лакомия шанса на демокрацията в България. Това е единственото, което той не може да прости на политическата класа у нас, всичко друго е намирал сили да прости. Споделя с болка, че неговият идеал за България не само като свободна, но и като социално справедлива държава, не се осъществи. Както и мечтата му за обединение на земеделците, за която е работил цял живот.

Огорчен от политическите нрави, от почти 10 години Тодор Кавалджиев е избрал съдбата на политически отшелник и определя себе си като средностатистически български пенсионер. След края на мандата си не направи фондация, не оглави партия, не подхвана бизнес. Неговото верую е, че човек първо трябва да забогатее, после да влиза в политиката, когато вече е поработил за себе си и може да си позволи да го прави за другите, а не обратно, както е у нас.

Не се среща и с президента Петър Стоянов, чийто поведение след мандата не одобрява - "моят приятел Петър Стоянов слезе от кон на магаре, после и на земята", така коментира той пътя на Стоянов от президенството до парламента и председателството на СДС по-късно. Дали пък това не е урокът, който би преподал на днешния президент Георги Първанов?

Тодор Кавалджиев предпочете да се оттегли в софийския си панелен апартамент, с който се сдоби след вицепрезиденството. В него той дори няма самостоятелна стая, 77-годишният Кавалджиев живее там заедно със съпругата си Филарета, дъщеря си Нора и зет си Александър. "Случвало се е даже да пиша върху дъската за гладене", изповяда преди време той.

Преди да влезе в голямата политика, вицепрезидентът живееше в панелка в краен старозагорски квартал. Апартаментът е запазил, защото може да се върне един ден, ако в София у тях стане тясно за него и съпругата му. Нали му е време и дядо да стане.

Новината за сватбата на единствената му дъщеря Нора преди 2 години не обиколи първите страници на вестниците, не предизвика интереса на жълтата преса. Момичето му сега работи в народната библиотека "Св.св. Кирил и Методий", зет му е от Перник и продава джиесеми. Сензации няма.

"Продадох лозето си край Стара Загора, за да направим сватбата", не крие бай Тодор. Това лозе той купил с част от ония 50 хиляди лева обезщетение, които получил навремето като политически затворник на комунистическия режим - като оранжев активист, възстановил Земеделския младежки съюз, Тодор Кавалджиев получава 12-годишна присъда през 1952 година и е хвърлен зад решетките до 1963-а. В затвора влиза едва 18-годишен, абитуриент от Харманлийската гимназия. Излиза почти на 29 и веднага е пратен да служи като трудовак в Твърдица.

Заради затвора и досието си на неблагонадежден за "народната власт" късно се записал студент по счетоводство в Свищов, не се сбъднала младежката му мечта да научи испански език.

Лозето и риболовът били разтухата му преди да влезе в президенството. След него вече няма сили и време за тях. Налегнали го болежки напоследък - диабет, сърцето "хлопа", неотдавна претърпял и операция, уж лека.

Възмущава се от слухове и непроверени писания, че днес се ширел в апартамент от 150 квадрата и получавал пенсия, равна на 75 процента от заплатата на сегашния вицепрезидент. "Софийското ни жилище е 70 квадратни метра, а пенсията ми стигна 700 лева с всички увеличения и стоте лева, които получавам като репресиран", държи да се знае Кавалджиев. И допълва: "Пенсионер съм на общо основание, основно за работата ми като счетоводител. Симеон Сакскобургготски ме отряза за персонална пенсия като вицепрезидент, защото предсказах политическия му фалит и не ме обича. Всъщност се уверих, че никой не обича земеделците... Но аз навремето не прекланях глава пред комунистите, не се мазня и на днешните властници".

От медиите често го търсят за интервюта, но по принцип отказва. Имал много да говори, ала все още предпочитал мълчанието. Когато здравето му позволява, откликва на покани за прояви, свързани с историята на неговия БЗНС и чествания на стари, заслужили земеделци.

Разделил се с илюзията, че когато се пенсионира, ще напише истинската история на БЗНС. "За това трябват колектив, учени", дава си сметка ветеранът, който дори все още отлага да напише първото изречение на бъдещите си мемоари. Но е човек писмовен - предстои да излезе допълнено издание на неговата антология "100 години БЗНС", в което е наблегнал на жертвите, дадени от съюза през годините. Вече е написал и 270 страници от историята на ЗМС, остави да добави станалото след преломната 1944 година.

"Само че кой ще я издаде тази история, аз нямам пари за това", признава авторът.

Другата му болка е, че няма средства да издаде в стихосбирка младежките си стихове, повечето от които са писани в затвора. Събрал е над 100 - от ученическата скамейка докъм 40-годишна възраст, когато спрял с поезията. Спомня си, че като ученик прочел "Записки по българските въстания" на Захари Стоянов и веднага написал стихотворения за героите от книгата - нещо като негова си "Епопея на забравените".

Сега всички знаят за вицепрезидента, политическия затворник, дисидента и земеделец Тодор Кавалджиев, но малцина и подозират за съществуването на поета Тодор Кавалджиев. Ако все пак се намери спонсор, читателите например ще прочетат тези стихове, сътворени през февруари 1960 година в Плевенския затвор:

 

Мойта пролет

 

Мойта пролет - късна есен беше,

дни студени, мрачни и зловещи,

в нея зрънце радост не растеше,

не изгарях в любовни срещи.

 

Пролет, а пък птичките не пяха,

нито пък ухаеха цветята,

като мен тревите жълти спяха,

в скръб и страх притискаха земята.

 

Пролет зад решетките ръждиви,

сам самин сред четири стени,

тръпна плах - зад тях ключари диви

във затворнически черни дни.

 

Не е вярно и това, че се е оттеглил и усамотил в родното си село Главан, Старозагорско. Посещава го, но рядко - обикновено вече веднъж на година, около рождения ден на сестра си Кера през септември. Някога Тодор расъл в многолюдно семейство - имал още двама братя и две сестри. Днес братята му Желязко и Янко са покойници, от мълния на нивата по жътва загинала и 19-годишна сестра му Ганка - още през 1955 година, докато той бил в затвора. От нейната смърт Кавалджиев пази жесток спомен - написал й мило писмо, а имал право да пише и да получава само по едно писмо на месец по 1 страничка, на 14 юли 1955-а - 5 дни след смъртта й, за която все още не знаел.

Сега Кера, която още живее в Главан, пази всички писма на батко си от затвора. За нея той казва в едно интервю, че остава длъжник на сестра си и не вижда кога ще погаси този дълг. "Когато ме прибраха в ареста, тя беше на 10 години. След 11 години в затвора заварих една зряла жена, която не можах да позная. А през цялото време тя ми пишеше писма, мама беше неграмотна, работеше и ми изпращаше пари", вълнува се и сега Кавалджиев.

Съдбата решила така, че освен със сестра си Ганка, политикът Тодор Кавалджиев да не успее да се сбогува и с майка си Нейка. Когато тя умира внезапно през лятото на 1994 година, синът й като депутат е на обиколка някъде из страната. Тогава нямало мобилни телефони и не успели да го открият, за да му съобщят тъжната вест.

Освен писмата и снимките от младостта, днес Кера пази ревниво още един скъп спомен от брат си - вълнената черга, изтъкана от майка им, с която той тръгнал за затвора, с която се завивал зад решетките и с която се върнал в село след почти 11 години. Преди време я показали на изложба в София, но пак я върнали в Главан. Кера разгърна чергата пред автора на тези редове - един достоен за всеки музей експонат, който заради пословичната си скромност Тодор Кавалджиев едва ли ще пожелае някога да подари.

 

  

Сподели във Facebook

Социално четене
Чрез социалното четене споделяте по свое желание новини от Destar.bg със свои приятели от Facebook.
Последвайте Destar.bg!
 
Най-нови от Общество
Само позитивни новини
Сайтът dobrinovini.com е създаден, като...
Световноизвестни тромпетисти събира Джаз форум в...
Тромпетисти от световна величина ще свирят...
Мануела Малеева откри ортопедична работилница в...
Благотворителна ортопедична работилница в...

04:45 Още от деня с Димитър Цонев информационно предаване/п/

Виж цялата програма на БНТ1

04:30 "Светлината на моя живот"/п./ - сериал

Виж цялата програма на bTV

04:50 "Дневникът на Венета" - токшоу с водещ Венета Райкова

Виж цялата програма на TV7

06:00 "World stories - малки истории от големия свят" - предаване на НТВ

Виж цялата програма на Нова

снимка на деня
Работници монтираха кошница с 32 великденски яйца в Стара Загора,за да напомнят на хората, че идват светли празници. Работници монтираха кошница с 32 великденски яйца в Стара Загора,за да напомнят на хората, че идват светли празници.
Автор: ДЕСТАР


DESTAR информационна агенция. Всички права запазени! Абонамент за новини (RSS) | Абонамент за newsletter