Неделя
28 Фев 2021
Изпрати до (е-майл):
От (Име):
От (е-майл):
Овцата на министър Станков изчезнала с ТКЗС-тата

19 Април 2013 - 19:13

- Автор: ВАНЬО СТОИЛОВ

Сподели във Facebook

Създали породата Южнобългарски коридел за 15-20 години, унищожили я за година-две

 

Не защото иде Гергьовден тази история е за овце. Тя се роди от два факта - един научен и един житейски. Аграрните специалисти учат още в университета, че една от българските породи овце е "Южнобългарският коридел". Създадена е от научен колектив през осемдесетте години на миалия век, в който като млад учен участва и днешният министър на земеделието и храните в служебното правителство и ректор на Тракийския университет в Стара Загора проф. Иван Станков. Тъкмо неговото назначение на високия пост върна интереса към породата, която, уви, не само била създадена в български условия, но и пак в български условия била унищожена твърде лесно, може би е лековато. Ето как...

Но преди това още една немаловажна подробност. Проф. Станков преподава "Овцевъдство" и за него овцата е свещено животно, може би като кравата за индийците. Това не си го е измислил авторът, а с чувство на хумор го признава съпругата на Иван Станков Румяна. Дори няколко дни преди да го поканят в служебния кабинет професорът сънувал овце и така предусетил, че ще се случи нещо важно в живота му.

 

Днес родната порода овце "Южнобългарски коридел" съществува само в научната литература и в спомените на нейните създатели. След близо 20 години упорита работа на научен колектив с ръководител вече покойния проф. Светослав Райчев новата порода била вписана в Държавния регистър на заявките за изобретения през 1990 г., авторските си свидетелства от Института по изобретения и рационализации учените получили през април 1994 година. На международното изложение "Експо '91" в Пловдив породата е отличена със златен медал. По ирония на съдбата почти по същото време с разтурянето на ТКЗС-тата на практика тя била затрита, тъй като вече нямало кой да се грижи за чистотата на "Южнобългарския коридел", а и конюнктурата в страната била променена.

Сред създателите на породата е и служебният земеделски министър проф. Иван Станков, който бил привлечен в научния колектив като млад и перспективен учен от тогавашния Висш институт по зоотехника и ветеринарна медицина в Стара Загора - сега част от Тракийския университет.

"Навремето йерархията в науката се спазваше стриктно. Вижте - създателите на породата са 18 души, първи са написани имената на тогавашните професори Светослав Райчев, Лазарина Михайлова, Яко Кацаров. Иван Станков е чак на 11 място, аз съм 13-та, ние бяхме "пчеличките" при изпълнението на проекта", разгръща свидетелството си за изобретение ст.н.с. Йовка Ценкова от Стара Загора, днес пенсионерка.

"Работихме с голям ентусиазъм. В продължение на години съм ставала в 5 часа сутринта, за да хвана рейса за Казанлък в 6,15 часа, за да бъда при стадото преди овчарите да са го изкарали на паша", спомня си Йовка Ценкова. За участието си в "изобретението овча порода "Южнобългарски коридел" тя получила премия от 900 лева. Колко са взели хората над нея тя не знае.

Базите, в които учените работели на терен, за да създадат породата "Южнобългарски коридел", били в Казанлък, в село Искра, община Първомай, и в Комплексната опитна станция в Ямбол, чийто стада се отглеждали в близкото село Безмер.

В една от научните си публикации от 1996 г. проф. Иван Станков пише: "Животните от породата "Южнобългарски коридел" са едри, с живо тегло около 50-60 кг при овцете и 90-100 кг при кочовете. Вълнодобивът на овцете-майки е 5-6 кг, а при кочовете - 10-12 килограма. Дължината на вълната е 10-12 сантиметра, нежността - 48-58 качество, а рандеманът - 50-58 процента. Вълната е типична кросбредна, отличаваща се с добре изразена едра къдрица, голяма белота и специфичен блясък". Зад това сложно за разбиране от масовата аудитория научно представяне се крие едно - колективът от учени е изпълнил задачата си да създаде порода овце, която да осигурява вълна с високо качество за българската текстилна промишленост.

В средата на 70-те години на миналия век повелята на управляващата БКП е страната ни сама да осигурява възможно повече суровини и материали за промишлеността си, включително и за текстилната. "Тогава решават у нас да се създаде полутънкорунно кросбредно овцевъдство, като се акцентува на добива на вълна и месо от тези животни", разказва доц. Митко Петев от Ямбол. А вълната на овцете от "Южнобългарския коридел" била с такъв състав на влакното, че била много подходяща за производството на трикотаж и дори от нея правели финно бельо за нуждите на армията. Специфичната й белота и блясък пък позвалявали тя да се боядисва лесно в светли тонове. За да си сигурни в това, учените даже разполагали и с апарат за измерване на белотата на вълната. Често я ползвали и като подобрител на вълната от други породи овце.

Породата "Южнобългарски коридел", чийто кръстник бил ръководителят на екипа проф. Райчев, е съдадена чрез сложно кръстосване на местни овце с различни породи кочове от внос, така учените обясняват най-просто дългогодишната си изследователска работа. За да бъде призната тя, всички животни от нея трябвало да си приличат като две капки вода, да отговарят на много условия и за нищо на света да не се кръстоват с други породи.

За едно от направленията в работата в това отношение разказва Митко Петев. Той самият не е участник в научния колектив, разработил породата, но като научен сътрудник в ямболската Комплексна опитна станция работи няколко години на терен по темата под ръководството на проф. Иван Станков, а след това защитава дисертация за "Южнобългарския коридел" и става доцент. С днешния министър на земеделието го свързва и това, че като млад специалист по разпределение започва работа като главен зоотехник на АПК в Болярово на мястото, току-що освободено тъкмо от Станков, който след конкурс продължил кариерата си като научен работник и преподавател в Стара Загора.

"В един момент трябваше да получим поколение от кръстоска между кавказки овце-майки, внесени от тогавашния Съветски съюз, и новозеландски кочове от породата Линколн. Имахме 5 такива коча, които струваха много пари. Аклиматизацията им към българските условия беше много трудна, тъй като те са свикнали да живеят във висока влажност на въздуха. За да дишат влага, слагахме в кошарата им мокри чували. А месец преди случната кампания повишавахме половата им мощ, като ги хранехме със специални храни. При тях като афродизиак служат моркови, яйца, овес, повяхнала люцерна", спомня си Петев.

Осеменяването на овцете ставало изкуствено, тъй като по естествен път един коч можел да "обслужи" едва 25-30 овце, а по изкуствен - към 300.

Овцете от новата порода, която е безрога, дори били красавици - вълната на главите им имала вид на току-що изравнен върху челото бритон. И макар в овцевъдството животните да имат номера, а не имена, както е при кравите, някои овчари се изкушавали да кръщават с женски имена любимките си от стадото. Най-често с Изаура, защото по това време на мода бил телевизионният сериал "Робинята Изаура".

В първите години след 1990-а конюнктурата в страната рязко се променя и продуктът от дългогодишния упорит труд на научния колектив се оказва излишен. От една страна производството на вълна от овцете остава на заден план, на мода излиза месото, после и млякото, в тази посока се насочват и усилията на учените. Евтин внос на вълна от Австралия замества българската и цената на родното производство пада под себестойността й - до 80 стотинки - 1,20 лв. за килограм. "Дори в един момент бе по-скъпо да наемеш човек, който да остриже овцете, защото това не се отдава на всеки. Познавам овцевъди, които предпочитаха да изгарят добитата вълна, отколкото да я дават за без пари", продължава разказа си доц. Митко Петев.

От друга страна разтурянето на някогашните ТКЗС-та раздробява елитните стада. Много от овцете са заклани от новите им собственици, които са ги придобили като дялове от стопанствата, и не знаят какво да ги правят. А тези, които искат да се занимават с овцевъдство, няма как, а и вече няма защо, да запазват точно животните от южнобългарския коридел. Започват да ги кръстосват "с какво ли не", по думите на учените. Така се получават аборигенни /местни/ породи овце, които са по-издържливи и по-непретенциозни към местните условия, но и по-малко продуктивни, а "Южнобългарският коридел" изчезва. А и държавата започнала да толерира местните породи, като субидирала тях за сметка на "културните" породи.

"През 1992-1993 г. с животновъдство се занимаваха ликвидационните съвети, в които имаше много некомпетентни хора. Председател на ликвидационния съвет, който трябваше да разтури ТКЗС-то в Казанлък, където бе стадото, с което работех, беше художник, за какво да говорим", не крие и до днес огорчението си Йовка Ценкова.

"В ямболската станция, която днес не съществува, получихме като дял от ликвидираното ТКЗС в село Безмер около 300 овце от породата, но в крак с тогавашната мода решихме да развиваме месодайна порода, като еднократно вляхме кръв на коридела от породата Тексел. Постепенно и тази дейност замря", завършва разказа си доц. Митко Петев, който сега е преподавател във филиала на Тракийския университет в Ямбол.

И той, и проф. Иван Станков, сега само могат да преподават на студентите си за овцете от порадата "Южнобългарски коридел" единствено на теория, както и да им показват снимки, правени преди 20-25 години. В кошарите такива животни отдавна няма. 

Сподели във Facebook

Социално четене
Чрез социалното четене споделяте по свое желание новини от Destar.bg със свои приятели от Facebook.
Последвайте Destar.bg!
 
Най-нови от Общество
Само позитивни новини
Сайтът dobrinovini.com е създаден, като...
Световноизвестни тромпетисти събира Джаз форум в...
Тромпетисти от световна величина ще свирят...
Мануела Малеева откри ортопедична работилница в...
Благотворителна ортопедична работилница в...

04:45 Още от деня с Димитър Цонев информационно предаване/п/

Виж цялата програма на БНТ1

04:30 "Светлината на моя живот"/п./ - сериал

Виж цялата програма на bTV

04:50 "Дневникът на Венета" - токшоу с водещ Венета Райкова

Виж цялата програма на TV7

06:00 "World stories - малки истории от големия свят" - предаване на НТВ

Виж цялата програма на Нова

снимка на деня
Работници монтираха кошница с 32 великденски яйца в Стара Загора,за да напомнят на хората, че идват светли празници. Работници монтираха кошница с 32 великденски яйца в Стара Загора,за да напомнят на хората, че идват светли празници.
Автор: ДЕСТАР


DESTAR информационна агенция. Всички права запазени! Абонамент за новини (RSS) | Абонамент за newsletter