Неделя
28 Фев 2021
Изпрати до (е-майл):
От (Име):
От (е-майл):
Леда Милева написала "Зайченцето бяло" на крак заради дупка в списание

05 Февруари 2013 - 16:03

- Автор: ВАНЬО СТОИЛОВ

Сподели във Facebook

Дядо й Милю Касабов погребван цели три пъти

 

По ирония на съдбата днес, 5 февруари 2013 г. от този свят си тръгна Леда Милева. Навръх рождения си ден, в който изпълни 93 години от земния си живот.

"Леда Милева посрещна с възторг новината, че община Раднево ще възстанови музея в родната къща на баща й Гео Милев. Когато за последно бе при нас, пак обсъждахме този въпрос", каза в траурния ден уредникът на къщата-музей "Гео Милев" в Стара Загора Георги Янев. Той бе покрусен от новината за кончината на Милева.

Гео Милев е роден през януари 1895 г. в Раднево, където баща му Милю Касабов бил учител и живеел на квартира. Семейството вдига свой дом и се мести в Стара Загора 5 години по-късно. Тази къща сега е музей на прочутата творческа фамилия Милеви.

Когато го убиват през 1925-а, дъщеря му Леда била на 5 годинки.

Родната къща на Гео Милев в Раднево била музей от 1973 до 1989 година, след което по силата на реституционните закони тя е върната на нейните собственици и техните наследници. Те я превръщат в кръчма, а сбирката от музея с оригинала на списание "Пламък, където за първи път е отпечатана поемата "Септември", е предадена за съхранение в археологическия музей "Марица изток". Преди 2 години обаче община Раднево купи отново къщата от нейните собственици за 76 хиляди лева, за да възстанови музея в нея. В момента общината очаква одобрение на проекта си за реконструкция и основен ремонт на сградата, с който кандидатства по програмата "Красива България". Той е на стойност 179 703 лева, половината от които осигурява общинският бюджет.

В Раднево също са потресени от новината за смъртта на Леда Милева навръх 93-ия й рожден ден. От там предния ден дори пратили по куриерска фирма подарък за рожденичката, без да подозират, че тя никога няма да може да го получи.

Макар и да живее отдавна в София, Леда Милева бе здраво свързана с града на своето детство Стара Загора. За последно тя бе тук на 1 октомври м.г., когато в рамките на Дните на Стара Загора представи книгата на леля си Пенка Касабова, сестра на баща й Гео Милев, "Любов и талант", посветена на оперния бас Борис Христов. Книгата бе издадена с финансовата подкрепа на общината.

"До последно Леда Милева работеше. Тя успя да предаде на издателя Иван Гранитски сборника с материали от научната конференция, посветена на баща й, която се проведе през 2011 г. в Стара Загора в рамките на поредните Геомилеви дни. Тя е негов съставител и въпреки напредналата си възраст държаше да прочете лично всеки материал в него", каза още Георги Янев. Този последен нейн труд трябва да излезе през септември т.г., според Янев.

Леда Милева често се срещаше и с децата на Стара Загора. За последен път тя чете свои стихове пред тях на 1 октомври 2011 г. - в Нощта на музеите и галериите, в която градът от години е активен участник.

Тогава тя прочете различни свои детски творби и отново повтори, че не иска читателите да я запомнят само с иначе най-популярното й стихотворение "Зайченцето бяло". Въпреки това не се стърпя и разказа отново неговата история.

Тази история и други истории за фамилията Милева ще прочетете по-надолу. Материалът е написан през октомври 2011 г., непосредствено след като поетесата чете свои стихове пред децата на Стара Загора на 1 октомври - Нощта на музеите и галериите, в която градът на баща й се включва.


 

Леда Милева написала случайно и направо по принуда най-популярното си детско стихотворение "Зайченцето бяло" - директно в печатницата, за да запълни празнота в една от страниците на списание "Първи стъпки", в което работела на младини. Това разказа сама 91-годишната поетеса и преводачка пред деца от Стара Загора, с които се срещна в Нощта на музеите и галериите на 1 октомври 2011 година.

"Това беше през 1940 година. Започнах работа в списание "Първи стъпки" - издаваше го моята леля Пенка Касабова, сестрата на баща ми Гео Милев, първата българка с висше образование по предучилищно възпитание. То и списанието беше такова - за учители и родители, но в края имаше и десетина страници стихове и приказки за деца. Когато занесох поредния брой в печатницата, се оказа, че в една от страниците за стихчета зее огромна дупка. Печатарят, един такъв навъсен и сърдит, пита какво ще правим, защото той нямал време да чака. Тогава аз седнах на един стол до него и под намръщения му поглед съчиних стихчетата за Зайченцето бяло, което цял ден си играло в близката горичка с една сърничка. Най-напред намерих римата на бяло - играло", разказа Леда Милева.

По-късно тя е редактор в българското национално радио в детските предавания. "Тогава разбрахме, че освен стихчета и приказки, децата искат да слушат и песнички. Пак по това време ми представиха един студент по музика - Петър Ступел, който можел да напише песнички по мои стихове. Той беше един такъв слабичък, с таке на главата. Не ми вдъхна доверие от пръв поглед, но му оставих десетина свои стихотворения, сред които и "Зайченцето бяло". За моя изненада още на другия ден телефонът ми звънна и Петър Ступел каза, че бил готов с 4-5 песнички. Поканих го в радиото, той седна на пианото и първо ми изсвири "Зайченцето бяло". Няма да крия, хареса ми. После песента научиха в един детски хор, който я изпълни наживо по радиото. Тогава пък бяхме заляти с писма от цялата страна тази песен да звучи по-често и хорът я изпълняваше пред микрофона всеки ден - така тя стана популярна", довършва разказа си Леда Милева.

След това дълго време тя е настолно четиво в читанките на първолаците и до днес хиляди майки и татковци, баби дядовци я пеят на деца и внуци. Макар лично поетесата Леда Милева да е признавала, че самата тя не намира "Зайченцето бяло" за най-хубавото си стихотворение и смята, че почитателите на поезията има и с какво друго да я запомнят.

На децата от Стара Загора тя разказа и историята на 110-годишния дъб, който е посаден от ръката на баща й Гео Милев и който и до днес хвърля сянка в двора на къщата на фамилията Милеви.

"Дядо ми Милю имал малка книжарница и работел по 6 дни от седмицата, а в неделя, когато почивал, винаги правел дълги разходки със семейството си до гарата на Стара Загора, която била там, където си е и сега. Пътят им тогава минавал под стари дъбове, от които децата му събрали желъди и посадили в двора на къщата. Това било през 1901 година. Баща ми Гео Милев, едно от децата на Милю Касабов, се грижел най-ревностно за своите жълъди и тъкмо от тях поникнало днешното огромно дърво. Разбира се, много важно за него е и това, че било посадено близо до чешмата и земята наоколо е влажна", допълни разказа си Леда Милева.

Този дъб днес хвърля сянка и върху гроба на дядо й Милю Касабов - стопанинът на дома, превърнат днес в къща-музей "Гео Милев". Любопитна подробност е, че бащата на Гео Милев е погребван три пъти след смъртта си през 1937 година и всички се надяват най-сетне костите му да намерят покой сред чемширите в двора на собствената му къща, в която семейството му е живяло след 1900 година.

Оформлението на двора с чемширите сега е запазено такова, каквото е било по времето, когато тук е расъл малкият Гео Милев.

Странни са понякога прищявките на съдбата - докато дълго време гробът на автора на поемата "Септември" е неизвестен, след като Гео изчезва безследно в размирната 1925-а, баща му Милю Касабов има вече своето трето погребение. "Поне докато съществува къщата-музей "Гео Милев", се надявам повече никой да не безспокои духа на мъртвия", казва нейният уредник Георги Янев, един от инициаторите на третото погребение.

Милю Касабов умира сред кратко боледуване на 27 януари 1937 година, тогава той е на 69 години. Погребан е в някогашните Акарджански гробища на Стара Загора, на около половин километър от къщата му. По това време там почиват костите на най-видните старозагорци, дейци на Възраждането, наследници на богати и знатни фамилии.

Някъде около 1972-1973 година обаче това гробище се препълва и общината решава да отвори нов траурен парк - близо до село Хрищени. Сега мнозина наричат новото място Дешкините гробища, защото архивите сочат, че на 15 юли 1974 година там е извършено първото погребение - на Дешка Димитрова Грудева.

А в старите Акарджански гробища погребенията спират и те са изоставени на произвола на съдбата - от тогава, та чак до наши дни. "На онези граждани, които пожелаха, общината предостави възможност да преместят костите на близките си в новите гробища, но по различни причини не всички го направиха. Много гробове останаха", спомня си бившият дългогодишен общински служител Иван Недев. Постепенно от този свят си отиват и близките на покойниците от старото гробище и с времето то потъва в забрава и немара.

Гледката е грозна, отблъскваща и страшна. Потъпкана е паметта на някогашната Стара Загора. Част от гробовете зеят зловещо, след като близки са пренесли костите на любими покойници и не са ги засипали отново. Други просто са се слегнали и хлътнали през годините. На трети места паметниците са разбити, гледат тъжно наоколо с "избодените очи" на изтръгнатите порцеланови снимки. Люляци и треви постепенно превземат града на мъртвите и той се превръща в джунгла. Отвсякъде лъха на забрава и изоставеност, няма кандила и недогоряли свещи. Вече много рядко някой ще мине, за да остави свежи цветя.

Част от оградата е разрушена. Разбити бутилки и останки от огън подсказват, че мястото е станало любимо на наркомани и клошари.

По документи и досега мястото се води "озеленяване със специфично предназначение" и не е предвидено за друго, освен за гробище. Но вече повече от 35 години местните управници се сменят, а Акарджанските гробище са им не последна, а никаква грижа.

Темата за старите гробище неочаквано става актуална в началото на тази година, когато местната преса би тревога, че неизвестен бизнесмен се кани да изгради паркинг върху част от гробовете, дори бил докарал багер, за да заравни терена. И тогава се сещат: ама там е погребан и бащата на Гео Милев!

"Явно от шейсетте години на миналия век насам гробът е бил изцяло забравен, а и родовата традиция на близките изключва да се ходи по гробищата", обяснява ситуацията Георги Янев. Тогава съвместно с общинската управа в къщата-музей "Гео Милев" решават да преместят костите на Милю Касабов, за да ги спасят от пълно поругаване и забрава, още повече, че опасността гробът да бъде заличен и изгубен вече е съвсем реална.

"Допитахме се до църквата и разбрахме, че няма пречка да отворим гроба и да препогребем тленните останки. Аз исках това да стане с шествие, в присъствието на много хора, но внучката на Милю Касабов Леда Милева категорично възрази, че дядо й бил скромен човек и заслужавал скромно погребение", разказва Янев. Затова и всичко мина тихо и остана скрито от обществеността на града.

Преди това обаче се натъкнали на истинска изненада - когато отишли на гроба на Милю Касабов, открили, че още през 1962 година в него е погребан и друг човек - Димитър Долдуров. Някой още тогава постъпил коректно и изписал върху вече изсивелия паметник първо името на Милю Касабов и пояснението - баща на Гео Милев, след това и името на другия мъж.

"Така разбрахме, че всъщност вече един път, през 1962-а, книжарят е ваден от гроба и препогребан. В началото помислих, че при него е "настанен" друг човек, защото роднините са проявили небрежност, не са платили гроба и той им е отнет. Но истината се оказа по-различна. Когато разрових архивите, стана ясно, че покрай тъщата на Милю Касабов Гена, която е родила и отгледала съпругата на Мильо и майка на Гео Милев Анастасия, родът им се сродява със знатна и богата старозагорска фамилия - Долдурови. Тъй като първият мъж на Гена Боньо, биологичният баща на майката на Гео Анастасия, умира в затвора след жесток побой, нанасен му от турците, жена му се омъжва повторно - този път за богатия Христаки Долдуров.

Тъкмо от тази фамилия продават през 1899 година на Милю Касабов, който вече се е установил трайно в Стара Загора, за 800 лева 600 квадрата дворно място. Там година по-късно той вдига къщата, в която е днес музеят на сина му Гео. Явно след смъртта му семейството е ползвало и място в старите гробища, откупено от фамилията Долдурови. Съвсем закономерно, когато през 1962-а е станало необходимо, тази фамилия е настанила и свой роднина вечното жилище на Милю Касабов", довършва разказа си Георги Янев.

Той самият присъствал на третото погребение на бащата на Гео в началото на април, извършено от професионални гробари. "Наистина намерихме костите на книжаря встрани, в краката на другия мъртвец. Тогава изпълнихме всички изисквания на канона, като преляхме костите с червено вино и ги пренесохме и заровихме отново в земята в платнена торба", свидетелства уредникът на къщата-музей.

Сега вече многострадалните кости на Милю Касабов почиват под гранитна морена в двора на къщата му. Върху нея, пак по настояване на внучката Леда Милева, е издълбан само скромен кръст и изписано името на дядо й.

По една случайност, но този път щастлива, всичките тези събития съвпадат с още един важен за фамилията на Гео Милев факт. В Раднево решиха да откупят и превърнат отново в музей родната къща на поета.

Както е известно, той е роден на 15 януари 1895 година в днешния град Раднево - пет години преди баща му да вдигне старозагорската си къща. По това време Милю Касабов е учител в тогавашното село, известно с името си Радне махле, и семейството му живее под наем в къщата на Даракчиеви. Тъкмо тази къща от кирпич е родната на поета Гео Милев. Тя е съборена в началото на 70-те години на миналия век, но изградена отново по спомени на Живка Даракчиева, наследничка на хазяите на Милю Касабов.

До промените през 1989 година тази къща беше превърната в скромен музей. След това по силата на реституцията бе върната на бившите й собственици и превърната в... кръчма. Табелата с нейното работно време все още стои закачена на портата на двора, макар къщата да е пуста вече десетина години.

"През тази пролет с решение на общинския съвт община Раднево брои 76 хиляди лева на собствениците и отново си върна къщата. Предстои ремонт на къщата, след което ще възстановим музейната сбирка за Гео Милев в нея. Проектът вече е готов. Хубавото е, че преди там е нямало оригинални експонати, а само фото-документална изложба, и нищо ценно не е изгубено", съобщи зам.-кметът на община Раднево Георги Колев.

В съседство е и паметникът на изчезналия безследно поет Гео Милев, пред който може би радневци все по-често ще имат поводи да поставят цветя, когато къщата пак отвори врати като музей.

 

 

  

Сподели във Facebook

Социално четене
Чрез социалното четене споделяте по свое желание новини от Destar.bg със свои приятели от Facebook.
Последвайте Destar.bg!
 
Най-нови от Общество
Само позитивни новини
Сайтът dobrinovini.com е създаден, като...
Световноизвестни тромпетисти събира Джаз форум в...
Тромпетисти от световна величина ще свирят...
Мануела Малеева откри ортопедична работилница в...
Благотворителна ортопедична работилница в...

04:45 Още от деня с Димитър Цонев информационно предаване/п/

Виж цялата програма на БНТ1

04:30 "Светлината на моя живот"/п./ - сериал

Виж цялата програма на bTV

04:50 "Дневникът на Венета" - токшоу с водещ Венета Райкова

Виж цялата програма на TV7

06:00 "World stories - малки истории от големия свят" - предаване на НТВ

Виж цялата програма на Нова

снимка на деня
Работници монтираха кошница с 32 великденски яйца в Стара Загора,за да напомнят на хората, че идват светли празници. Работници монтираха кошница с 32 великденски яйца в Стара Загора,за да напомнят на хората, че идват светли празници.
Автор: ДЕСТАР


DESTAR информационна агенция. Всички права запазени! Абонамент за новини (RSS) | Абонамент за newsletter