Раднево написа днес, 26 февруари 2013 година, една зловеща приказка. Това, което разказвам по-надолу, звучи като парадокс, но такъв парадокс може да се случи само в една объркана действителност, каквато в момента е българската действителност.

Съдете сами...

Два дни по-рано млада жена от Раднево, казва се Катя Динева, написа във "Фейсбук", че ще се самозапали пред общината по време на протеста на 1 март. Била без работа, изнемогвала. Поканих я на разговор и тя прие. И, о чудо, докато разговаряхме в радневско кафене за протеста й чрез огън, от който тя междувременно се отказа, на не повече от 150 метра от нас мъж наистина се самозапали. И то по сценария на Катя - на входа на общината. Вярно, не по време на протест, но това не променя нещата.

Докато говорихме и пиехме кафе, край нас прелетя линейка с включени сирени и лампи, но кой да подозира какво е направил 53-годишният Венцислав Асенов Василев от Раднево. А той отишъл в общината с предварително напоени с бензин дрехи. И си драснал клечката в самия вход, откъдето се минава за кабинета на кмета и за данъчните офиси.

Драмата се разиграла пред очите на портиерката. Венцислав, за когото подозират, че бил в нетрезво състояние, не направил изявление, не поискал нищо. Само казал на ошашавената жена на портала: "Сега ще видиш как ще се запаля". Тя била в кабинката си, нямало как да реагира, за да го спре.

Човекът е познат в града като социално слаб, често го включвали в програмите на общината за временната заетост, работил и на археологическите разкопки през лятото, затова никой не се впечатлил в началото, че се навърта край общината. За него в Раднево казаха, че е баща на 5 пълнолетни деца. Сега живеел на семейни начала с жена, която била получила общинско жилище. Не дължали наем за него. Нещо повече - дори се грижели за двете деца на дъщерята на Венцислав, която не била в състояние да ги гледа.

Мъжът е закаран в местната болница в критично състояние със 70 процента изгаряния. Спешно бе транспортиран в Клиниката по изгаряния в Пловдив.

Не сме коментирали с Катя неговата постъпка. Тя е на 37 години, омъжена със син на 16 години. Завършила е две висши образования: "Бизнесадминистрация" в Бургаския свободен университет и "Финанси и банки" в Тракийския университет в Стара Загора, има и педагогическа правоспособност. Безработна, след като миналата лято семейният им бизнес със закуски окончателно фалирал. Съпругът й Григор също няма работа. Цял живот е живяла в миньорския град Раднево, където е родена.

Слава богу, вече се е отказала да се пали, дори е написала във Фейсбук, че животът е хубав. Но това не означава, че проблемите й са решени.

"Често съм си мислела, че всичко може да свърши с една драсване на клечката. А това за самозапалването го написах, когато момчето от Варна се самозапали и никой в държавата не се трогна за съдбата му. Плаках за него и се запитах колко души трябва да постъпят като него, че някой да обърне внимание на бедните и нещастните? Всеки ден четем за самоубийства и... нищо", вълнува се Катя Динева.

До този момент не е стъпвала на протестите, но в петък със сигурност ще отиде. Но не за да се пали, а за да изрази солидарността си с всички, които протестират.

"Още в началото на демокрацията се заехме с мъжа ми Григор да произвеждаме и продаваме закуски, имахме свой павилион, зареждахме училищата и психоболницата в Раднево. Дневно сме стигали до 500-600 закуски. Но и тук монополите ни победиха. Хлебари се заеха да правят закуски, а ние постепенно бяхме изтласкани от бизнеса. Нямахме шанс да спечелим обществена поръчка, това в малкия град го правят общински съветници. В един момент започнахме да получаваме сметки за ток по 1000 лева на месец и не можехме дори да си плащаме наема за цеха за закуски. Беше време, когато сме давали хляб на 10 и повече човека, а през миналата лято окончателно спряхме", разказва за семейния си бизнес Катя Динева.

Опитала да преподава икономика в местно средно училище, но й дали само лекторски часове срещу 100 лева на месец. Трябвало да се откаже.

Питала за работа в общината, срещала се с кмета на Раднево - не отишли по-далеч от празни обещания.

"От 2 години на практика си търся безуспешно работа. Не искам да съм началник, но имам икономическо образование и бих работила в тази област. Преди това съм завършила минния техникум в Раднево, но и с тази ми специалност не се намери работа за мен в рудниците на "Марица изток". Елате да видите колко автобуса с работници пътуват от Стара Загора до рудниците, но за местните там работа все няма. А с ушите си чух по време на януарската стачка на миньорите миналата година, че обещават местните хора да получават работа с предимство", възмущава се Катя.

Тя и съпругът й биха отишли да работят и извън Раднево, стига да могат да си плащат квартирата или пътните до работното си място.

Засега обаче нямали никакви доходи. Нямат право и на пари от трудовата борса, защото са фалирали бизнесмени. "Докато фирмата работеше, бях жената на шефа. А какво прави жената на шефа в една фирма - всичко. Ако някой работник не дойде на работа, трябва да го смени в производството. Дори съм пренасяла 50-килограмови чували с брашно. водила съм сметките, нали съм икономист", спомня си "жената на шефа".

Това е минало. Сега... "Продала съм си пръстените, да не си помисли нещо Бойко Борисов", показва ръцете си Катя. И добавя: "Разчитаме на пенсиите на моите родители, за да издържаме поне сина ни, ученик в Стара Загора. Вече продадохме и всичко, което можехме да продадем: освен пръстените, продадохме павилиона за закуски, който имахме, някои от машините за закуски - като старо желязо, имах съдомиялна машина, и с нея се разделихме. Вече нямам и какво да продавам вкъщи. Забравих, че съм жена - нито на фризьор мога да отида, вижте, и маникюр нямам", изброява жената.

Катя Динева смята, че в този тежък за България момент много хора - и политици, и икономисти, и социолози, "са се скрили като зайци в люцерна". "На мен в университета в Стара Загора ми преподаваше Гарабед Минасян от БНБ. Много умен човек, къде е той сега, за да даде съвети? Защо социолозите, които вземат пари за това, не предвидиха какво ще стане в България", пита още жената.

И казва, че е принудена да живее като престъпник в родината си. От 2 години не е плащала нито здравни, нито социални осигуровки.

Когато написала във Фейсбук, че ще се пали, й се обадили много непознати, за да я разубеждават. Мъж от застрахователна компания дори й предложил работа. Вероятно тя ще обмисли предложението.

И докато е без работа, намира утеха в театъра, като участва в репетициите на радневския самодеен театър. Сега тук репетират "Големите пари" от Алън Ейкоорн, премиерата ще бъде през май. Нейната роля е на адвокат Честърман.

Питам я, ако наистина е адвокат в живота, кого би осъдила. "Аз съм вярваща и не искам да съдя никого. Нека Бог да ги съди", отговаря Катя. Като вярваща знае, че самоубийството е голям грях за християните и слаба богу, няма да го навлече върху себе си.

А как е реагирал мъжът й на идеята да се самозапали? "Той не знае, защото няма "Фейсбук", успокоява ме Катя.